Разговор в рамките на художествената инсталация

МЕЖДУ МИНАЛОТО КОЕТО Е НАПЪТ ДА СЕ СЛУЧИ И БЪДЕЩЕТО КОЕТО ВЕЧЕ Е БИЛО

Градската градина, площадката на бившия Мавзолей

10 май, събота, 16 – 18 ч.

С участието на: Александър Попов, Асен Ненов, Гергана Раковска, Цветелина Христова

Модератори: Надежда Московска и Стефан Прохоров

Визуална среда: Филип Бояджиев

В центъра на града стои кръг от неонови букви – без пауза, без препинателни знаци, като мисъл, която се опитва да побере времето. Инсталацията на Красимир Терзиев не е просто обект, тя е място за споделяне и мислене, в което миналото и бъдещето се оглеждат едно в друго.
Разговорът „Бъдеще – Сега!“ е част от поредица публични събития в рамките на произведението. С разговора ще потърсим отговор на въпроса как мислим времето, което още не е дошло, но вече оформя настоящето ни. Събитието е среща между науката и хуманитарното, между индивидуалните страхове и общностните визии.
  Тревога
В какъв свят живеем и какво ни безпокои в него?
Климaтичната криза, социалната изолация, загубата на ориентация – това са не просто лични страхове, а симптоми на по-дълбоки обществени процеси.
Бързите технологични промени пораждат несигурност.
Градът – пренаселен, фрагментиран, често в конфликт между развитие и разпад – е огледало на тези тревоги.
  Прогноза
Какво можем да предвидим, ако се вгледаме внимателно?
Научните перспективи очертават бъдеще на автоматизация и хиперсвързаност.
Образованието и работата вече не са това, което бяха – бъдещето на кариерите преминава през нови модели на знание, креативност и адаптивност.
Градската среда се нуждае от пренастройка – към устойчивост, достъпност и грижа.
  Прогрес
Какво значи „по-добро бъдеще“?
Не само растеж, а развитие с мярка и посока.
Кръговата икономика и новите екологични подходи поставят под въпрос старите модели на потребление.
Общността може да бъде новият мотор на промяна – чрез солидарност, взаимопомощ и споделени ресурси.
Разговорът се случва там, където паметта на мястото тежи, върху площадката на бившия Мавзолей – заредена с история, ирония и парадокс. Инсталацията ни поставя „между“ – между миналото и бъдещето – но именно това „между“ е пространството на избора, на съзнателната промяна, на въображението, което ни държи здраво в реалността.

Събитието е част от Културния календар на Столична община

Реализира се от Сдружение БулевАрт

С подкрепата на фондация „Зингер-Захариев“

Партньор: Музей за история на София

Куратор: Владия Михайлова

6 юни 2025 г.

18:00 – 20:00 ч.

Площадката на бившия Мавзолей, София

Модератори: Радослав Чичев и Леа Вайсова

Участници: Велислава Петрова, Димитър Кенаров, Петър Денчев, Цветелина Йосифова

Трети разговор от поредицата „МЕЖДУ МИНАЛОТО, КОЕТО Е НАПЪТ ДА СЕ СЛУЧИ, И БЪДЕЩЕТО, КОЕТО ВЕЧЕ Е БИЛО – РАЗГОВОРИ за обществото във времето“, в рамките на едноименната художествена инсталация на Красимир Терзиев. Поставена в сърцето на Градската градина тя е визуално и концептуално ядро на серия от разговори, които се стремят да дадат глас на най-дълбоките обществени тревоги, противоречия и възможности за промяна.
НАШЕ ЛИ Е МИНАЛОТО?
Днес повече от всякога е време да се обърнем назад – не за да се изгубим в носталгия, а за да потърсим кои разкази доминират, кои липсват и защо. Как се отнасяме към наследството на социализма – като бреме или като ресурс? Трябва ли да разрушаваме паметници, за да освободим пространство, и какво всъщност слагаме на тяхно място?
Разговорът ще навигира през понятия като идентичност, памет, пространство, политика на миналото и ще търси как тези теми моделират настоящето и представите ни за бъдещето.
Мавзолеят – като символ и физическа следа – отеква в разговора като “място на паметта”, но и като зона на съпротива и забрава. В дебата ще се срещнат въпросите за културното наследство, градската митология, разрушаването като политически акт и споделеното настояще като единствената територия, в която можем осъзнато да въздействаме върху миналото и бъдещето.
Теми и въпроси:
  Ако се обърнем назад, какво минало виждаме?
  Има ли разкази, които липсват? Какво се крие под и над повърхността на паметта?
  Какво е разрушено, какво е останало – и защо?
  Кога паметникът престава да бъде символ и става пречка?
  Как социализмът се е настанил в културното ни наследство – и защо ни е трудно да го напуснем?
  Можем ли да си "вземем" нещо от това минало, или трябва да го оставим напълно зад гърба си?
Събитието е отворено за всеки – минувач, жител, участник в градския живот. Площадката не е просто фон, а пространство на мислене, спор и въображение, подобно на древната агора – мястото, където обществото се събира, за да се припознае и преосмисли.
Единствено в настоящето можем да пренапишем миналото и да си представим бъдещето. Заповядайте в този отворен кръг на разговор, където паметта и въображението се срещат.

Куратор: Владия Михайлова

Визуална среда: Филип Бояджиев

Видео заснемане и монтаж: Желко Терзиев

Събитието е част от Културния календар на Столична община

Реализира се от Сдружение БулевАрт

С подкрепата на фондация „Зингер-Захариев“

Партньор: Музей за история на София

Интервю с проф. д-р Йорданка Кандулкова (архитект), част от програамата от събития в рамките на проекта на Красимир Терзиев "Между иналото което е напът да се случи и бъдещето което вече е било".

"Крайно време е да изтрием от поведението си комплекса да се доказваме, постоянно да търсим правото да бъдем Европейци. Имаме го по рождение.

Миналото е опора и дълбока рана. Във всеки момент, в който се разклащат устоите на съвремието, се обръщаме към миналото. Търсим величави примери в него и ги посочваме като гаранция за устойчиво и светло бъдеще. Стигаме дотам да ги си ги доизмислим, да ги доукрасим, само и само тази гаранция да изглежда по-убедителна. В същото време, като всеки народ, и ние имаме своите не толкова славни, дори бих казала срамни моменти в биографията. Това не е страшно. Това е част от житейското израстване на един народ. Страшното е, че не намираме сили да посочим тези грешки, да кажем на висок глас, че те са наши, и да ги преосмислим. Всъщност постоянно се опитваме да ги изтрием с гумичка или да скъсаме листа от историческата летопис, все едно, че не сме ги правили тези грешки. Но това всъщност е следващата голяма грешка, която обрича децата ни на "бъдеще, което вече е било", позволявам си да цитирам фрагмент от този текст, защото намирам много слисъл в него."

Разговорът води Владия Михайлова.

Камера & монтаж Красимир Терзиев.

Проект на сдружение БулевАрт. Част от Календара на културниоте събития на Столична община. С подкрепата на Фондация Зингер Захариев и Регионален исторически музей - София. София, Февруари, 2025 година. @MausoleumInstallation

Интервю с арх. Любо Георгиев, част от програамата от събития в рамките на проекта на Красимир Терзиев "Между иналото което е напът да се случи и бъдещето което вече е било".

Ако не намерим начини да водим диалог между различните общности и техните паралелни реалности, ще се озовем в едни ехо стаи в които другите не съществуват. Едно такова място на диалог е градското пространство. Развиването на критична мисъл относно нещата, които сме възприели като наше ДНК, били те лични разкази или институционални истории, е ключово за израстването ни като хора. Вярата в едно възможно благодатно бъдеще е въпрос на настройка, на лична отговорност. Човек, може би винаги е бил склонен да бяга от настоящето и да търси упование или в славното минало, или в светлото бъдеще, което блести пред нас. Да осъзнаеш, че живееш в настояще, значи да се замислиш "а може би аз трябва да направя нещо", не моите предци, които са ми завещали път, който следвам единствено слушайки ги, или пък визионерските, фантазьорски бъдеща на измите на 20 в. ни обещаваха, а сега, в момента, а как аз, със своите действия и бездействия, оставям отпечатъка си върху реалността и мога да я променям.

Разговорът води Владия Михайлова.

Камера & монтаж Красимир Терзиев.

Проект на сдружение БулевАрт. Част от Календара на културниоте събития на Столична община. С подкрепата на Фондация Зингер Захариев и Регионален исторически музей - София. София, Февруари, 2025 година. @MausoleumInstallation

Интервю с проф. Александър Кьосев, част от програамата от събития в рамките на проекта на Красимир Терзиев "Между иналото което е напът да се случи и бъдещето което вече е било".

Разговорът води Владия Михайлова.

Камера & монтаж Красимир Терзиев.

Пърформанс

13 октомври 2024 г.

По идея на проф. Александър Кьосев

в рамките на произведението „Между миналото което е напът да се случи и бъдещето което вече е било“

В сътрудничество с Красимир Терзиев (автор на творбата)

Владия Михайлова (куратор)

Мартин Пенев (художник)

част от „Стени“ Фестивал за европейска солидарност, посветен на 35-годишнината от падането на Берлинската стена, 2024

Културен център на Софийския университет

Сдружение „Център за четене и култура“

Продукция на Културния център на Софийския университет и Регионален център за съвременно изкуство Топлоцентрала / Визуални изкуствa

23.02.2005, 15:00 -  17:00 ч.

Софийското Ларго

Съорганизатори: Регионален исторически музей - София, Столична община, Столица Култура, Сдружение БулевАрт

🗺️ Между глобалните процеси и местните действия, градът остава мястото на нашето ежедневие, грижи, тревожност и удовлетворение, лични планове и начин на живот. Той е средата, в която се оглежда обществото такова, каквото е тук и сега, заедно със своите заблуди, избори и действия.  

🙋 Затова отговорите на големи въпроси, като този къде стоим днес, идват от многото лични истории, разкази и споделяне; от начините, по които дишаме и се храним, придвижваме се, прекарваме свободното си време. От местата, които посещаваме, хората, с които се свързваме, грижата за децата и семействата ни и възможностите да живеем, по начина, по който искаме.

Модератори на събитието: 

🔵 Виктория Симеонова, журналист по градски теми;

🔵 Жоро Пенчев, експерт по дигитализация и стратегическо планиране от “Екипът на София”.

Участници:

Божидар Емануилов, зам.-кмет на Район “Оборище” и дългогодишен граждански активист в областта на гражданското участие, зелените площи, културата и образованието;

Виктория Драганова, куратор, създателка на пространството за съвременно изкуство Swimming Pool, на платформата “9 слона” и “Журнал за социална визия”;

Йордан Жечев - творчески директор в рекламна агенция guts&brainsDDB, активен гражданин и предприемач;

Мила Минева - социолог, програмен директор на Центъра за либерални стратегии и преподавател в Софийски университет “Св. Климент Охридски”.

👌 Разговорът за НАСТОЯЩЕТО е първият от три поредни разговори за обществото и времето, които целят да включат гражданите на София в диалог за състоянието на съвременното общество, наследството и перспективите за бъдеще. 

👋 Предстоят разговорите за МИНАЛОТО, с модератори Леа Вайсова и Радослав Чичев и за БЪДЕЩЕТО с модератори Стефан Прохоров и Яна Бюрер-Тавание.

👏 Поредицата от събития се създава в партньорство между художника Красимир Терзиев и куратора Владия Михайлова. 

📆 Проектът се изпълнява от Сдружение БулевАрт, като част от Календара на културните събития на Столична община. Партньор за провеждането на разговорите е Регионален исторически музей - София.

***

♾️ Художествената инсталация на Красимир Терзиев, в чиито рамки се случва програмата е част от Програма "Навън" на Столична община, с подкрепата на галерия “Структура”, продукция Неон.БГ. От април 2024 г. обектът с неонови букви МЕЖДУ МИНАЛОТО КОЕТО Е НАПЪТ ДА СЕ СЛУЧИ И БЪДЕЩЕТО КОЕТО Е БИЛО се намира в Градската градина, на мястото на Мавзолея на Георги Димитров.

☛ Фейсбук Събитие тук

Градски форум | Оспорвано наследство, смутно бъдеще: войните за паметта в градската тъкан

Третото издание на градския форум на Колектив за обществени интервенции“ (КОИ)

21-23 юни 2024 в Топлоцентрала, София

22 юни, 2024, 16:00

Разходка из оспорвани места на памет и беседа с Красимир Терзиев за инсталацията му „Между миналото, което е напът да се случи и бъдещето, което вече е било“

Фокусът на конференцията на КОИ върху ефектите на кризите върху градското пространство и местата на оспорвани наследства, някак органично се свърза с въпросите, които инсталацията на мястото на бившия мавзолей повдига. Това беше и поводът да направим съпътстващо на конференцията събитие - разходка и беседа около инсталацията. От дистанцията на времето и мястото всичко изглеждаше перфектно, до момента в който на място заварихме инсталацията напълно оградена, като част от мерките за сигурност, свързани с провеждането на София Прайд. И в противовес на принципа на инсталацията да скъсява дистанцията с публиките, се оказахме на принудителна дистанция от нея. Градското пространство на София си остава непредвидимо и оспорвано...

На 9 юни от 17:30 ч проведохме сесия от програмата на School4artists 3 за алтернативно образование на млади художници на Института за съвременно изкуство - София на мястото на бившия мавзолей с участниците в тазгодишноо издание на програмата.

С участниците обсъдихме спецификата на работата на художника в публично пространство: подходите към контекста на мястото, мащаба, пространството, възможностите за съвместна работа с публиката и лимитите за поддържане на разговор на дълги разсояния. Стана дума за множеството отговорности на художника в диалога и преговорите между различни институции, протоколи и предписания, за неминуемата поява на непредвидени обстоятелства и рискове. Погледнахме и анализирахме различни примери от историята, различни успешни модели по света на художествени проекти в публично пространство. И финално изтеглихме по-дългата перспектива на третирането на общественото пространство между феноменологията на минимализма и работата с контекста, възможностите за активация на този контекст.