- жанр
- временна художествена инсталация в публично пространство
- година
- 2021-2023
- размери
- ø 10 м, височина 45 см, дълбочина 40 см
- технически детайли
- триизмерни, двойно-осветени букви
- локация
- площадката на бившия мавзолей на Г. Димитров
- автор
- Красимир Терзиев
- куратор програма публични събития
- Владия Михайлова
- архитект
- арх. Делчо Делчев
- конструктор
- арх. Галя Крумова
- ел. инженер
- инж. Мирослав Ямаков
- 3D моделиране
- Желко Терзиев
- консултант типография
- Кирил Златков
- продукция
- Неон.БГ ООД
- В рамките на
- Програма “Навън“ на Столична община
- С подкрепата на
- галерия Структура
- специални благодарности
- Малина Едрева, Български център за нестопанско право, Надя Шабани, Радина Банова-Стоева, Мария Василева, Аделина Филева, Любов Костова, Ангел Терзиев
"Между миналото което е на път да се случи и бъдещето което вече е било" е художествена инсталация на мястото на бившия мавзолей на Георги Димитров в центъра на София. Тя е свързана с особената символна значимост на това място, оставило отпечатъка си върху града. Но тя е обърната и към визиите за бъдещето, в което ние не сме просто публика на монументални спектакли.
Основания
Във формално, но и в концептуално отношение, в основата на проекта е хоризонтална структура, в противовес на вече осъществените вертикални структури на “Бронзовата къща“ (2018) и “Един човек“ (2020) в рамките на програмата за временни художествени намеси на това натоварено с реминисценции място в сърцето на града.
Работата по хоризонтала свързвам както с имплозията на бившия мавзолей, хоризонталното полагане на мъртвото тяло в него, но и с близостта до земята - нулевата точка, в която миналото потъва, за да остане в паметта, и от която се появява нова форма на живот.
За разлика от акцентирането на погледа отдалеч и вертикалната насоченост към небето - подходи, които предните два проекта ползват, тук се предлага структурата на кръг, положен хоризонтално върху терена, позволяващ поглед отдалеч единствено през нощта, когато надписът светне, но заедно с това и скъсяване на дистанцията и обживяване на самата структура, с предоставянето на възможност хората да влязат в кръга, да седнат върху буквите и да станат част от произведението в символичен но и в съвсем физически приобщаващ план.
Пространство на въздействие и взаимодействие
Фигурата на кръга се ползва нашироко в моделирането на пространства, които подчертават нейерархична структура на общуване, демократичност на вземане на решения или просто неформални разговори и дискусии (в древността: племенният съвет, в модерността: Европейският парламент, брейнсторминг сесии и т.н.). Текстът, вписан в кръга внушава определено интензивно усещане за настоящето на това особено място, белязано от взривяването на миналото. Присъствието на хората вътре в кръга и техните взаимодействия създават условия за развитието на наличното настояще във вектори на бъдещето. Проектът планира специална позиция на медиатор, който да курира и програмира дискусионен форум.
Съобщението
Текстът в основата на проектa е опит да се синтезира едно парадоксално усещане за настоящия момент, в който пребиваваме. Някакво странно усукване в историческото време, при което миналото се преработва, пренаписва и въобразява наново в забързани темпове: теоретиците на конспирацията преразглеждат историята, за да намерят улики, водещи до чудовищни световни заговори, различни национални и културни общности са впрегнати в развитието и разпространението на разкази и фантасмагории – нови национални произходи, древни корени и т.н. Накратко, кипи усилен труд по възстановяването на различни моменти от миналото наново и наново. В същото време въобразяването на бъдещето е все по-затруднено и се мисли или през рециклирани ретро-футурологични образи от 1970-те или бива изцяло аутсорснато към машините и технологиите.
Опитът за осъзнаване и "претегляне" на това особено усукване на времето в настоящия момент е синтезиран в изречението „Между миналото, което е на път да се случи и бъдещето, което вече е било“.
Сваляне на прикачените файлове:
За автора
Красимир Терзиев е интердисциплинарен художник, чиято работа обхваща различни медии, като видео/филм, фотография, живопис/рисунка и текст, поставяйки под въпрос границите между реалност и фикция, като същевременно изследва разнородните преходи и напрежения между глобализирания свят, доминиран от поразително многообразие от символични изображения, и неговите материални основи в технологичния, физически и човешки "хардуер".
Терзиев има докторска степен по Културна антропология от Софийския университет (2012 г.), където преподава и до днес, и магистърска степен по Живопис от Националната художествена академия, София (1997), където преподава от 2009 до 2016 г.
През 2011 г. получава Наградата за съвременно българско изкуство „Unlimited“, а през 2007 - Наградата Гауденц Б. Руф за ново българско изкуство.
Творбите му са част от колекциите на Centre Pompidou/ Национален музей за модерно изкуство, Париж; Arteast 2000+ Collection, Moderna Galerija, Любляна; Art Collection Telekom, Бон; Софийска градска художествена галерия, София; Kunstsammlung Hypovereinsbank, Мюнхен; колекция Gaudenz B. Ruf, Цюрих/Виена; Артпроджект Депо, София; колекция Дана и Георги Войнов, София, и др.
Роден през 1969 в Добрич, България. Живее и работи в София.