жанр
временна художествена инсталация в публично пространство
година
2021-2023
размери
ø 10 м, височина 45 см, дълбочина 40 см
технически детайли
триизмерни, двойно-осветени букви
локация
площадката на бившия мавзолей на Г. Димитров
автор
Красимир Терзиев
архитект
арх. Делчо Делчев
конструктор
арх. Галя Крумова
ел. инженер
инж. Мирослав Ямаков
3D моделиране
Желко Терзиев
продукция
Неон.БГ ООД
fablogo
В рамките на
Програма “Навън“ на Столична община
logo
С подкрепата на
галерия Структура
supportlogo
специални благодарности
Малина Едрева, Български център за нестопанско право, Надя Шабани, Мария Василева, Любов Костова, Ангел Терзиев

"Между миналото което е на път да се случи и бъдещето което вече е било" е художествена инсталация на мястото на бившия мавзолей на Георги Димитров в центъра на София. Тя е свързана с особената символна значимост на това място, оставило отпечатъка си върху града. Но тя е обърната и към визиите за бъдещето, в което ние не сме просто публика на монументални спектакли.

Основания

Във формално, но и в концептуално отношение, в основата на проекта е хоризонтална структура, в противовес на вече осъществените вертикални структури на “Бронзовата къща“ (2018) и “Един човек“ (2020) в рамките на програмата за временни художествени намеси на това натоварено с реминисценции място в сърцето на града.

Работата по хоризонтала свързвам както с имплозията на бившия мавзолей, хоризонталното полагане на мъртвото тяло в него, но и с близостта до земята - нулевата точка, в която миналото потъва, за да остане в паметта, и от която се появява нова форма на живот.

За разлика от акцентирането на погледа отдалеч и вертикалната насоченост към небето - подходи, които предните два проекта ползват, тук се предлага структурата на кръг, положен хоризонтално върху терена, позволяващ поглед отдалеч единствено през нощта, когато надписът светне, но заедно с това и скъсяване на дистанцията и обживяване на самата структура, с предоставянето на възможност хората да влязат в кръга, да седнат върху буквите и да станат част от произведението в символичен но и в съвсем физически приобщаващ план.

Пространство на въздействие и взаимодействие

Фигурата на кръга се ползва нашироко в моделирането на пространства, които подчертават нейерархична структура на общуване, демократичност на вземане на решения или просто неформални разговори и дискусии (в древността: племенният съвет, в модерността: Европейският парламент, брейнсторминг сесии и т.н.). Текстът, вписан в кръга внушава определено интензивно усещане за настоящето на това особено място, белязано от взривяването на миналото. Присъствието на хората вътре в кръга и техните взаимодействия създават условия за развитието на наличното настояще във вектори на бъдещето. Проектът планира специална позиция на медиатор, който да курира и програмира дискусионен форум.

Съобщението

Текстът в основата на проектa е опит да се синтезира едно парадоксално усещане за настоящия момент, в който пребиваваме. Някакво странно усукване в историческото време, при което миналото се преработва, пренаписва и въобразява наново в забързани темпове: теоретиците на конспирацията преразглеждат историята, за да намерят улики, водещи до чудовищни световни заговори, различни национални и културни общности са впрегнати в развитието и разпространението на разкази и фантасмагории – нови национални произходи, древни корени и т.н. Накратко, кипи усилен труд по възстановяването на различни моменти от миналото наново и наново. В същото време въобразяването на бъдещето е все по-затруднено и се мисли или през рециклирани ретро-футурологични образи от 1970-те или бива изцяло аутсорснато към машините и технологиите.

Опитът за осъзнаване и "претегляне" на това особено усукване на времето в настоящия момент е синтезиран в изречението „Между миналото, което е на път да се случи и бъдещето, което вече е било“.

За автора
фотография Боряна Пандова

За автора

Красимир Терзиев е интердисциплинарен художник, чиято работа обхваща различни медии, като видео/филм, фотография, живопис/рисунка и текст, поставяйки под въпрос границите между реалност и фикция, като същевременно изследва разнородните преходи и напрежения между глобализирания свят, доминиран от поразително многообразие от символични изображения, и неговите материални основи в технологичния, физически и човешки "хардуер".

Терзиев има докторска степен по Културна антропология от Софийския университет (2012 г.), където преподава и до днес, и магистърска степен по Живопис от Националната художествена академия, София (1997), където преподава от 2009 до 2016 г. 

През 2011 г. получава Наградата за съвременно българско изкуство „Unlimited“, а през 2007 - Наградата Гауденц Б. Руф за ново българско изкуство.

Творбите му са част от колекциите на Centre Pompidou/ Национален музей за модерно изкуство, Париж; Arteast 2000+ Collection, Moderna Galerija, Любляна; Art Collection Telekom, Бон; Софийска градска художествена галерия, София; Kunstsammlung Hypovereinsbank, Мюнхен; колекция Gaudenz B. Ruf, Цюрих/Виена; Артпроджект Депо, София; колекция Дана и Георги Войнов, София, и др.

Роден през 1969 в Добрич, България. Живее и работи в София.

личен сайт: https://terziev.info