"Между миналото което е на път да се случи и бъдещето което вече е било" е художествена инсталация на мястото на бившия мавзолей на Георги Димитров в центъра на София. Тя е свързана с особената символна значимост на това място, оставило отпечатъка си върху града. Но тя е обърната и към визиите за бъдещето, в което ние не сме просто публика на монументални спектакли.

Основания

Във формално, но и в концептуално отношение, в основата на проекта е хоризонтална структура, в противовес на вече осъществените вертикални структури на “Бронзовата къща“ (2018) и “Един човек“ (2020) в рамките на програмата за временни художествени намеси на това натоварено с реминисценции място в сърцето на града.

Работата по хоризонтала свързвам както с имплозията на бившия мавзолей, хоризонталното полагане на мъртвото тяло в него, но и с близостта до земята - нулевата точка, в която миналото потъва, за да остане в паметта, и от която се появява нова форма на живот.

За разлика от акцентирането на погледа отдалеч и вертикалната насоченост към небето - подходи, които предните два проекта ползват, тук се предлага структурата на кръг, положен хоризонтално върху терена, позволяващ поглед отдалеч единствено през нощта, когато надписът светне, но заедно с това и скъсяване на дистанцията и обживяване на самата структура, с предоставянето на възможност хората да влязат в кръга, да седнат върху буквите и да станат част от произведението в символичен но и в съвсем физически приобщаващ план.

Пространство на въздействие и взаимодействие

Фигурата на кръга се ползва нашироко в моделирането на пространства, които подчертават нейерархична структура на общуване, демократичност на вземане на решения или просто неформални разговори и дискусии (в древността: племенният съвет, в модерността: Европейският парламент, брейнсторминг сесии и т.н.). Текстът, вписан в кръга внушава определено интензивно усещане за настоящето на това особено място, белязано от взривяването на миналото. Присъствието на хората вътре в кръга и техните взаимодействия създават условия за развитието на наличното настояще във вектори на бъдещето. Проектът планира специална позиция на медиатор, който да курира и програмира дискусионен форум.

Съобщението

Текстът в основата на проектa е опит да се синтезира едно парадоксално усещане за настоящия момент, в който пребиваваме. Някакво странно усукване в историческото време, при което миналото се преработва, пренаписва и въобразява наново в забързани темпове: теоретиците на конспирацията преразглеждат историята, за да намерят улики, водещи до чудовищни световни заговори, различни национални и културни общности са впрегнати в развитието и разпространението на разкази и фантасмагории – нови национални произходи, древни корени и т.н. Накратко, кипи усилен труд по възстановяването на различни моменти от миналото наново и наново. В същото време въобразяването на бъдещето е все по-затруднено и се мисли или през рециклирани ретро-футурологични образи от 1970-те или бива изцяло аутсорснато към машините и технологиите.

Опитът за осъзнаване и "претегляне" на това особено усукване на времето в настоящия момент е синтезиран в изречението „Между миналото, което е на път да се случи и бъдещето, което вече е било“.