Интервю с проф. д-р Йорданка Кандулкова (архитект), част от програамата от събития в рамките на проекта на Красимир Терзиев "Между иналото което е напът да се случи и бъдещето което вече е било".
"Крайно време е да изтрием от поведението си комплекса да се доказваме, постоянно да търсим правото да бъдем Европейци. Имаме го по рождение.
Миналото е опора и дълбока рана. Във всеки момент, в който се разклащат устоите на съвремието, се обръщаме към миналото. Търсим величави примери в него и ги посочваме като гаранция за устойчиво и светло бъдеще. Стигаме дотам да ги си ги доизмислим, да ги доукрасим, само и само тази гаранция да изглежда по-убедителна. В същото време, като всеки народ, и ние имаме своите не толкова славни, дори бих казала срамни моменти в биографията. Това не е страшно. Това е част от житейското израстване на един народ. Страшното е, че не намираме сили да посочим тези грешки, да кажем на висок глас, че те са наши, и да ги преосмислим. Всъщност постоянно се опитваме да ги изтрием с гумичка или да скъсаме листа от историческата летопис, все едно, че не сме ги правили тези грешки. Но това всъщност е следващата голяма грешка, която обрича децата ни на "бъдеще, което вече е било", позволявам си да цитирам фрагмент от този текст, защото намирам много слисъл в него."
Разговорът води Владия Михайлова.
Камера & монтаж Красимир Терзиев.
Проект на сдружение БулевАрт. Част от Календара на културниоте събития на Столична община. С подкрепата на Фондация Зингер Захариев и Регионален исторически музей - София. София, Февруари, 2025 година. @MausoleumInstallation