Разговор в рамките на художествената инсталация
МЕЖДУ МИНАЛОТО КОЕТО Е НАПЪТ ДА СЕ СЛУЧИ И БЪДЕЩЕТО КОЕТО ВЕЧЕ Е БИЛО
Градската градина, площадката на бившия Мавзолей
10 май, събота, 16 – 18 ч.
С участието на: Александър Попов, Асен Ненов, Гергана Раковска, Цветелина Христова
Модератори: Надежда Московска и Стефан Прохоров
Визуална среда: Филип Бояджиев
В центъра на града стои кръг от неонови букви – без пауза, без препинателни знаци, като мисъл, която се опитва да побере времето. Инсталацията на Красимир Терзиев не е просто обект, тя е място за споделяне и мислене, в което миналото и бъдещето се оглеждат едно в друго.
Разговорът „Бъдеще – Сега!“ е част от поредица публични събития в рамките на произведението. С разговора ще потърсим отговор на въпроса как мислим времето, което още не е дошло, но вече оформя настоящето ни. Събитието е среща между науката и хуманитарното, между индивидуалните страхове и общностните визии.
Тревога
В какъв свят живеем и какво ни безпокои в него?
Климaтичната криза, социалната изолация, загубата на ориентация – това са не просто лични страхове, а симптоми на по-дълбоки обществени процеси.
Бързите технологични промени пораждат несигурност.
Градът – пренаселен, фрагментиран, често в конфликт между развитие и разпад – е огледало на тези тревоги.
Прогноза
Какво можем да предвидим, ако се вгледаме внимателно?
Научните перспективи очертават бъдеще на автоматизация и хиперсвързаност.
Образованието и работата вече не са това, което бяха – бъдещето на кариерите преминава през нови модели на знание, креативност и адаптивност.
Градската среда се нуждае от пренастройка – към устойчивост, достъпност и грижа.
Прогрес
Какво значи „по-добро бъдеще“?
Не само растеж, а развитие с мярка и посока.
Кръговата икономика и новите екологични подходи поставят под въпрос старите модели на потребление.
Общността може да бъде новият мотор на промяна – чрез солидарност, взаимопомощ и споделени ресурси.
Разговорът се случва там, където паметта на мястото тежи, върху площадката на бившия Мавзолей – заредена с история, ирония и парадокс. Инсталацията ни поставя „между“ – между миналото и бъдещето – но именно това „между“ е пространството на избора, на съзнателната промяна, на въображението, което ни държи здраво в реалността.
