Интервю с арх. Любо Георгиев, част от програамата от събития в рамките на проекта на Красимир Терзиев "Между иналото което е напът да се случи и бъдещето което вече е било".
Ако не намерим начини да водим диалог между различните общности и техните паралелни реалности, ще се озовем в едни ехо стаи в които другите не съществуват. Едно такова място на диалог е градското пространство. Развиването на критична мисъл относно нещата, които сме възприели като наше ДНК, били те лични разкази или институционални истории, е ключово за израстването ни като хора. Вярата в едно възможно благодатно бъдеще е въпрос на настройка, на лична отговорност. Човек, може би винаги е бил склонен да бяга от настоящето и да търси упование или в славното минало, или в светлото бъдеще, което блести пред нас. Да осъзнаеш, че живееш в настояще, значи да се замислиш "а може би аз трябва да направя нещо", не моите предци, които са ми завещали път, който следвам единствено слушайки ги, или пък визионерските, фантазьорски бъдеща на измите на 20 в. ни обещаваха, а сега, в момента, а как аз, със своите действия и бездействия, оставям отпечатъка си върху реалността и мога да я променям.
Разговорът води Владия Михайлова.
Камера & монтаж Красимир Терзиев.
Проект на сдружение БулевАрт. Част от Календара на културниоте събития на Столична община. С подкрепата на Фондация Зингер Захариев и Регионален исторически музей - София. София, Февруари, 2025 година. @MausoleumInstallation